Лидерство под обсада: как егото изостря всяка криза
- 29.04
- време за четене: 3 мин.
Всеки лидер обича да говори за отговорност. Докато не дойде моментът да я поеме. Лидерство его криза.
Докато не дойде кризата. Лидерство его Понякога тя идва като шепот. Понякога като гръм. Но винаги оголва и поставя на изпитание едно нещо – човешкото его. Лидерство его криза.
И точно то, ако не бъде контролирано, може да превърне една управляемa ситуация в публичен ад. Лидерство его криза.
Истината е тази: Не кризата унищожава репутации. А егото. Лидерство
Защото кризата иска прозрачност. А егото – прикритие. Лидерство его криза.
Кризата иска смирение .А егото – надмощие.
Кризата изисква да погледнеш в очите на онези, които си подвел, и да кажеш:
„Сгреших.“
А егото шепне:
„Замълчи. Спаси себе си.“
Как егото изопачава истината в криза Лидерство криза
В криза егото влиза в залата преди лидера. И започва да преговаря. Не за правилното. А за изгодното. Това, което наричаме защита на репутацията, често е просто страх.
Това, което наричаме внимателна комуникация, често е просто отказ да поемем отговорност.
Истината се замества с версия. Грешката – с извинение, поднесено през зъби. А действието – с бездействие, маскирано като стратегия.
Когато егото води, лидерството губи Криза
Скандал, покрит с вътрешно разпореждане.
Грешка, отречена пред медиите, докато фактите говорят друго.
Криза, посрещната с тишина, защото някой е решил, че “не е време”.
Познато, нали?
Не защото не знаем какво да направим. А защото не искаме да понесем цената.
Не защото липсва информация. А защото липсва характер. Характерът да излезеш напред и да кажеш:
Това не е наред. И няма да го толерираме.
Когато егото държи кормилото, решенията се вземат не с мисъл за организацията и хората, а със страх от загуба на контрол.
Истината се „редактира“, фактите се „преосмислят“, а реалността се заменя с стратегия за опазване на имиджа.
Но ето какво егото не разбира:
Кризата няма да си тръгне, само защото си я покрил със стенограма.
Истината няма да изчезне, само защото си я заглушил с говорители по телевизията.
И доверието няма да се върне, когато посланието ти е безсмислено, а мълчанието – добре опаковано.
Това не е просто липса на лидерство. Това е отстъпление.
А всяко отстъпление има цена.
Истинските лидери знаят: Егото няма място на командния мостик Лидерство Криза
Да си лидер в криза не значи да запазиш контрол. Значи да поемеш ударите. Да признаеш, когато си закъснял. Да влезеш в огъня – не с лозунги, а с решения.
И това започва от едно просто нещо: Да накараш егото да замълчи.
Как? Лидерство его криза
С три навика, които се изковават в тишината между две решения:
1. Себеосъзнаване Ако не познаваш собствените си страхове, те ще управляват всяко твое изказване. Научи се да чуваш вътрешния си глас – не онзи, който се страхува, а онзи, който знае какво е редно.
Преди да говориш на другите, трябва да можеш да говориш на себе си. Не с оправдания. Не с версии. А с истината, такава каквато е.
2. Емоционална зрялост Кризата е територия на емоции. Криза означава шок. Реакции. Паника. Болка.
Хората не искат перфектна реторика. Искат автентичност.
Ако не можеш да влезеш в тяхната емоция, няма значение какви числа ще покажеш. Или каква реч си написал.
Зрелостта не е контрол над емоциите. Зрелостта е способността да ги разпознаеш, разбереш, посрещнеш – без да ги отричаш и без да се криеш зад хладни факти.
И ако си мислиш, че е под достойнството ти да говориш от позицията на човечност –тогава не си лидер. Тогава си просто чиновник с по-скъпа визитка. 3. Състрадание – към себе си и към другите Ще сбъркаш. И то не веднъж. Ще направиш погрешен ход. Ще се усъмниш в себе си. Ще се събудиш посред нощ с въпроса: „Това ли беше правилното решение?“
Но състраданието е онази вътрешна сила, която те кара да станеш, да признаеш, и да продължиш напред – без да обвиняваш обстоятелствата, хората, системата или „времето“.
Истинският лидер не се бори да изглежда непогрешим.
Истинският лидер се стреми да бъде по-добър утре, отколкото е бил днес.
Кризата не търпи его. Тя търси лидерство.
А лидерството не е титла. Не е броят последователи. Не е PR стратегия.
Лидерството е избор. Да направиш правилното, дори когато ще те боли. Да бъдеш първият, който поема отговорност. И последният, който напуска бойното поле.
Следващият ти ход: Лидерство его криза
Кризата не те създава. Тя разкрива кой си.
Ако в този момент си лидер и усещаш, че егото ти ти нашепва да се скриеш – не го слушай. Това не е гласът на смелостта. Това е гласът на страха.
Поеми въздух. Излез пред хората си.
Те не искат съвършен лидер. А честен.
А сега си ти на ход: Истинските разговори започват, когато свалим маските. Знаеш къде да ме намериш.
