Изкуството на политическата манипулация в лидерската комуникация
- 18.03
- време за четене: 3 мин.
В политиката няма награда за второто място. Победителят получава властта, а загубилият – оправдания. А разликата между двамата често не е в идеите, не е дори в парите. А в думите. Лидерска комуникация - политическа комуникация.
Политическата комуникация не е просто говорене. Тя е шахматна партия, в която играеш не само със собствени фигури, а и с чуждите емоции. Тя е изкуството да контролираш думите, но и тишината между тях.
Политиците избягват неудобни въпроси по 35 различни начина* Да, тридесет и пет- потърси анализа на Питър Бул.
Ключът е да контролираш възприятията. Не става дума за това дали отговаряш. А за това как изглеждаш, докато (не) отговаряш.
Лидерска комуникация: Няколко трика, които политиците не искат да знаете политическа
Повечето хора, дори някои политици, не разбират, е, че лидерството не е в това да имаш всички отговори.
Лидерството е да знаеш кои въпроси да заобиколиш, кога да атакуваш и кога да се отдръпнеш.
Добрите политици владеят тази игра до съвършенство. Те не отговарят – те пренасочват, оформят, извличат полза.
И ако искаш да бъдеш лидер, трябва да се научиш да правиш същото.
Правило №1: Лицето, което показваш, трябва да бъде огледало на това, което хората искат да видят. Политическа и лидерска комуникация политици
Хората не избират лидери. Избират версии на себе си. Ако искат решителност – бъди непоколебим. Ако търсят емпатия – покажи разбиране. Те не избират човека. Избират отражението си в него.
В политиката „лице“ не означава просто физиономия. Лицето е това, което хората виждат в теб – репутация, достоверност, сила.
Два закона управляват всичко: Политическа и лидерска комуникация
Позитивно лице – Искаш да изглеждаш компетентен, уверен, надежден.
Негативно лице – Искаш да имаш свободата да действаш без ограничения.
Проблемът? Всеки въпрос, всяка критика, всяка атака е заплаха за едното или за другото.
Политиците знаят това. Те защитават лицето си на всяка цена – с хумор, с атака, с игнориране.
А ти? Как пазиш лицето си, когато някой те притисне?
Правило №2: Не оставяй въпрос без отговор. Но не е нужно да отговаряш.
Журналистите обичат капани. Знам го от опит. Правила съм го: задавам въпрос, който звучи невинно, но ако отговориш честно, си мъртъв (политически). Ако избегнеш въпроса обаче, изглеждаш слаб. Което пак си е смъртна присъда в политиката.
Тайната?
Направи така, че хората да забравят какво са те попитали.
„Ще влезете ли в коалиция с опонента си?“
Лош отговор: „Все още не сме решили.“ (Изглеждаш нерешителен.)
Още по-лош отговор: „Не, никога.“ (Ами ако се наложи? Сам се вкарваш в ъгъла...Ах, това го гледахме)
Правилен отговор: „Нашите избиратели искат решения, не спекулации. Ние се фокусираме върху печеленето на изборите, а не върху хипотетични сценарии. “
Не отговаряш на въпроса. И все пак изглеждаш категоричен, фокусиран, прагматичен. Това е изкуството.
Правило №3: Силните лидери не говорят най-силно. Те говорят най-овладяно.
Разпалените речи звучат добре във филмите. В реалния живот обаче контролът е по-страшен от гнева. Спокойният човек в стаята е този, когото всички следват. Публичен диспут. Опонентът изглежда агресивен и напрегнат. „Политиката ви е опасна!“
Не отговаряш със същата енергия. Усмихваш се. Докато той крещи, ти си търпелив. Докато той напада, ти си разумен.
„Ако е опасно да върнеш реда в тази страна, тогава да – аз съм опасен човек.“
Прерамкирай нападката като комплимент. Остави противника сам да реши дали ще натисне спусъка – защото ако го направи, това ще бъде изстрел в собственото му коляно.
Правило №4: Винаги, винаги завършвай с думите, които искаш хората да запомнят.
Никой не помни цяло интервю. Никой не запомня всяка дума в речта ти. Но хората ще запомнят последното нещо, което чуят. Така че никога не приключвай с оправдание. Винаги завършвай с сила. „Смятате ли, че това, което предлагате, е твърде радикално?“ Лош завършек: „Не мисля, че е радикално, просто смятам, че е необходимо.“ (Защитна позиция.) Силен завършек: „Не. Смелостта не е радикална. Смелостта е необходима. И в тази страна има твърде малко смелост в момента.“
И ето така се печелят дебати. Не само с истина. А с истина, казана правилно.
Правило №5: Публиката е програмирана да ръкопляска – ти просто трябва да натиснеш правилния бутон Политическа и лидерска комуникация
Една от най-добре пазените тайни в политическата комуникация е, че аплодисментите не са спонтанни.
Те се предизвикват.
Политиците използват риторически капани, за да накарат публиката да реагира:
Тристепенна конструкция
Контраст
Пауза преди удара
Истинската сила в лидерството не е в позицията. Не е в титлата.
Истинската сила е в това как контролираш разговора.
Така че избери:
Научаваш се да говориш стратегически, да владееш възприятията, да управляваш разговора.
Или се примиряваш, че винаги ще бъдеш на губещата страна.
Тук няма сиво. Има само власт или загуба. Ти избираш.
Знаеш къде да ме намериш.
* Българските политици владеят не повече от 5, при това не ги прилагат убедително
