Голямата заблуда за лидерството, в която всички вярваме

25.03
време за четене: 3 мин.

Работиш усърдно. Вършиш всичко, което се очаква от теб. Надяваш се, че ако просто продължаваш да даваш най-доброто от себе си, рано или късно ще те забележат. Ще те повишат. Ще ти дадат повече влияние. Защото така трябва да работи светът, нали? Лидерство заблуда

Лоша новина – това е голямата заблуда за лидерството, в която всички вярваме. Трогателно идеалистична. Истината? Лидерството не е награда за добре свършена работа. Не е медал за усърдие. Не е отличие за добро поведение. Това е голямата заблуда, която пречи на мнозина да стигнат там, където вярват, че заслужават да бъдат. Да бъдеш добър в работата си означава, че умееш да изпълняваш заповеди. Да бъдеш лидер означава, че решаваш какви заповеди да се дават. Пионките вървят напред, когато им наредят. Лидерите решават накъде върви цялата игра.

Шахматистът срещу организатора на турнири Заблуда за лидерството

Като експерт – финансист, инженер, юрист – ти си Гросмайстор – добър шахматист. Познаваш правилата, движиш фигурите, печелиш партии. Мислиш три хода напред. Контролираш всичко, което можеш. Лидерство заблуди.

Но ако искаш повече – трябва да излезеш от дъската.

Истинските лидери не местят фигурите. Те избират кои игри да се играят.

Те са Организаторите на турнири. Те решават кои играчи ще участват, къде ще се проведе състезанието, кой ще го спонсорира, какви ще са правилата. Те не играят – те определят рамките на играта.

И ако не разбираш тази разлика, ще прекараш кариерата си като пионка в чужд турнир.

Две оръжия: Контрол над разказа и контрол над дневния ред Заблуди за лидерството

Ако искаш да излезеш на следващото ниво, трябва да владееш две ключови сили:

Контрол над разказа – умението да задаваш контекста. Да формулираш проблем така, че хората да го виждат по начина, който ти искаш. Контролът над разказа означава да зададеш рамката, преди някой друг да я наложи. Да кажеш на хората не просто какво се случва, а какво означава това за тях.
Контрол над дневния ред – силата да решаваш какво ще се обсъжда, как ще се обсъжда и кой ще присъства, когато това се случва. Решенията не започват, когато някой вдигне ръка и даде предложение. Започват много преди това. В момента, в който се решава какво изобщо ще бъде обсъдено, кой ще бъде поканен и как ще бъде формулиран въпросът. Не чакаш да бъдеш попитан.
Не оставяш другите да решават дали темата ти е важна.
Определяш въпроса. Избираш кой ще го чуе. Формулираш го така, че няма как да бъде пренебрегнат.

Така можеш да превърнеш хаоса в печеливша стратегия, без дори да имаш властта да го направиш. Да пренапишеш бъдещето на компанията, без никой да ти го е възложил. Да принудиш цяла военна машина да се подчини на твоя морален код.

Тихия океан, 2020 г. – Капитанът, който отказа да жертва хората си

Американският самолетоносач USS Theodore Roosevelt е във водите на Тихия океан. На борда са 5000 моряци. Когато COVID-19 удря, вирусът плъзва на борба. Десетки са заразени. ВМС на САЩ бавят реакцията, защото корабът е част от военната стратегия – да се отклони от мисия означава слабост.

Официално, капитан Брет Крозие няма думата в това решение. Той е военен, той получава заповеди, той трябва да се подчини.

Но той отказва – пише доклад, в който предупреждава, че ако не се евакуира екипажът, някои от моряците му ще умрат.

Изпраща писмото до 20 души във ВМС. И то излиза в медиите.

„Не сме във война. Моряците не трябва да умират.“

Писмото му променя дневния ред. След разкритията Пентагонът е принуден да реагира – екипажът е евакуиран, животите са спасени.

Когато Крозие напуска кораба, моряците му – 5000 души – го изпращат с бурни аплодисменти.

Защо?

Защото той не следва правилата на играта. Той я променs.

Когато Брет Крозие пише своето писмо, той не моли за помощ. Той променя гледната точка – от „войник, който трябва да изпълнява заповеди“ към „лидер, който защитава хората си“.

Това е контрол на разказа.

Вместо да остави ВМС да определят дневния ред, той го пренаписва – прави въпроса публичен, прави го морален, прави го нещо, което никой не можеше да игнорира. „Не сме във война. Моряците не трябва да умират.“ След това няма връщане назад. Пентагонът трябва да се задейства.