Ако всички са съгласни, значи някой лъже. Ето една истина, която никой няма да каже на глас: консенсусът убива смелите решения. Размива ги. Превръща ги в безлични компромиси. И не, това не е „отборна работа“. Това не е „ефективна комуникация“. Това е страх. А страхът няма място в лидерството. Консенсусът не е удобен за лидерството.
Какво получаваш, когато всички се съгласяват?
Средностатистически решения.
Зона на комфорт.
Одобрение без мисъл.
Консенсусът не ражда най-добрите решения. А най-безопасните. Най-предсказуемите. Най-удобните решения. Ето защо е капан. Ако всички веднага одобрят една идея, значи тя е прекалено очевидна. Значи е скучна. Значи е посредствена.
Питър Дракър казва:
„Първото правило за вземане на решения е, че не трябва да вземаш решение, ако няма разногласие.“
Ако всички мислят еднакво, никой не мисли.
Така че спри да търсиш единодушие. Търси сблъсък на идеи. Намери хората, които мислят различно – и ги чуй.
Защо консенсусът е опасен за твоето лидерство?
Консенсусът прикрива безразличието.
Някои хора просто кимат, защото не им пука. Когато работата им е безразлична, те не се борят за дадено решение, те просто се съгласяват. Без усилие. Без ангажимент. Без значение.
Консенсусът е алиби за безотговорните.
„Не е моя вината. Всички така решихме.“ – звучи ли ти познато? Консенсусът е перфектното укритие за хората, които бягат от отговорност.
Консенсусът заглушава идеите.
Екипът рядко се противопоставя на шефа. А когато някой все пак дръзне да предложи различно мнение, то обикновено се заглушава с консенсус. Най-добрите идеи често остават неизказани, защото хората не искат да „създават проблеми“.
Консенсусът дава сила на грешните хора.
Онези, които не работят, но правят кариера като винаги са съгласни с мнението на вишестоящите. Онези, които саботират иновациите под претекст, че „искат да помогнат“. Онези, които просто обичат да говорят.
Консенсусът води до апатия.
„Какъв е смисълът да говоря? Никой няма да ме чуе.“ – когато хората се чувстват пренебрегнати, те не се борят. Те се предават. А апатията е по-опасна от несъгласието.
Лидерството не моли за консенсус, а за най-добрите решения.
Лидерът не е посредник. Не е миротворец.
Лидерите не търсят удобство. Не търсят одобрение. Търсят истината. Дори когато тя е неудобна. Дори когато кара хората да се въртят неспокойно на стола си.
Лидерството не моли за съгласие. А изисква най-доброто решение. Дори ако то е рисковано. Дори ако никой не смее да го каже на глас.
Затова следващия път, когато в стаята настъпи тишина… Когато усетиш онова колективно, мързеливо кимане… Когато видиш страха в очите на хората, защото не искат да разклатят лодката… Разклати я ти.
Не приемай тишината за знак на съгласие. Приемай я за червен флаг.
Разбий удобството. Отхвърли посредствеността.
Как?
Позволи на хората да не са съгласни. Не търси „мир“. Търси истината.
Не казвай „не“. Кажи „а какво ще кажеш за…“ Конструктивният сблъсък ражда идеи.
Слушай тези, които работят. Мнението на професионалиста струва повече от думите на тези, които се правят на специалисти.
Задай големия въпрос. „Ако не трябваше да се съгласяваме, какво бихме направили?“
Провокирай.
Или се отдръпни и направи място за някой, който ще го направи.
Когато дойде моментът за трудното решение и всички се колебаят… знаеш къде да ме намериш.