Повечето хора, с които работя, се подготвят за важни презентации, като организират мислите си около ключови фрази или опорни точки и говорят по бележки.
Напоследък обаче станах свидетел на много публични представяния (доста от тях от парламентарната трибуна, която си възвърна позабравената реторична слава), изцяло изградени върху предварително написани речи. В общия случай не бих препоръчала този подход, но си давам сметка, че има ситуации, в които се налага ораторът да се придържа към точен сценарий - трябва да се прочетат професионални доклади, специфични проучвания, точни отговори на конкретни питания. Да, има случаи, в които всяка дума трябва да бъде премислена и подготвена. И в това няма нищо лошо.
Проблемът е, че комбинацията от четене и разбираемите нерви, които придружават всяко събитие с висок залог, съсипват публичната изява.
И се запитах:
Добре, какво бих направила ако се налага да прочета нещо по сценарий, подготвен от друг? Познайте какво! Ами това ми се е е случвало като водещ на новините.
Емисията всъщност е сценарий, подготвен от целия екип. И водещият трябва да представи новините, които репортерите, международните редактори или продуцентите са написали. Така че просто си припомних какво съм правила, за да прозвучи всичко естествено пред зрителите.
Споделям тези Хитрини с вас. И, между другото, можете да ги използвате при всякакви случаи: от реч на сватба или годишнина, през фирмени презентации, до тържествени откривания.
В началото няколко важни уточнения:
Четенето създава бариера
Живеем в ерата на комуникациите, в която спонтанността и автентичното общуване са новото нормално. Дословното четене на предварително написана реч може да подкопае доверието във вас и способността ви да убеждавате.
За да бъдете убедителни, трябва да вярвате в това, което казвате! Ако просто го прочетете, няма да убедите дори себе си. Ще звучи твърде планирано, по сценарий, твърде перфектно. Ако публиката усети това в началото, ще се изключи и просто няма да ви чуе.
Липсата на контакт с очите е друг проблем
Всички сме наясно, че зрителният контакт е от съществено значение за изграждането на доверие. Когато сте вързани към сценария, гледате само в него. Така губите енергия, а думите ви губят въздействие, защото сте прекъснали връзката си с аудиторията.
И така, какво можете да направите, за да направите презентацията по сценарий удовлетворяващо преживяване както за оратора, така и за публиката?
Добрата новина е, че не водите новини. Т.е. вероятността да получите сценария в ефир при вас е минимална. Така че ето 3 съвета, с които искам да ви насоча в правилната посока.
1. Прочетете речта на глас и я редактирайте.
Този безценен съвет ми даде преди доста години водещият на Би Би Си Иан Мастърс: Прочети го на глас три пъти! Промени всичко, което не звучи като казано от теб! Направи всеки бланк отражение на естествения начин, по който ти говориш и мислиш. Но не променяй смисъла.
Бях репортер, когато научих този урок. Не съм си давала сметка, че ще се окаже един от най-ценните по-късно в кариерата ми.
Предлагам ви малка игра: Изгледайте новините довечера! Ще познаете ли кой мисли това, което ви казва, и кой просто чете чужди думи?
2. Репетирайте.
(Знам, че тук малко се повтарям. Но не мога да подчертая достатъчно дебело колко е важно и вие да го правите. И този път го казвам в друг контекст.)
Когато изрепетирате речта няколко пъти, тя спира да звучи "прочетена". Нещо повече: така свеждате до минимум опасността някоя дума да ви "препъне". Съвет от мен: ако два пъти не успеете да прочетете нещо, няма да можете да го кажете и в сюблимния момент, така че променете го със синоним или го обяснете с други думи!
Освен това репетициите гарантират, че ще сте по-спокойни при представянето, няма да се вкопчите в листа и ще вдигате поглед за така необходимия зрителен контакт с публиката.
Някои от клиентите ми се съпротивляват на идеята за репетиции, най-вече защото времето ги притиска. Но веднъж опитали тренировките с мен, са изумени от резултатите и ги превръщат в задължителен елемент от подготовката си, най-вече за собствено спокойствие.
Искате ли да се убедите?
3. Третата хитрина е: Жестикулирайте!
Жестовете са един от начините да покажем на аудиторията си, че това, за което говорим, има значение за нас.
Знам, че е лесно да се подпрете на банката или да се вкопчите в листовете си... Особено когато сте нервни. Но опитайте да вдигнете ръцете си над кръста и да жестикулирате по същия начин, по който бихте говорили ако не бяхте на трибуна, а на среща с приятели.
И още един съвет: Ако говорите прави на подиума, отстъпете крачка назад от банката. Така ще имате достатъчно място, за да използвате ръцете си удобно и уверено.
За да използвате ефективно жестовете, трябва да сте наясно как ще се възприемат.
Надявам се моите три хитрини да ви помогнат да направите своята презентация по сценарий по-естествена, да разкриете пред публиката си своята личност и харизма и да направите представянето си по-добро, ценно и смислено изживяване за аудиторията.
За да помогна на повече хора да подобрят публичните си изяви, подготвих класа "Словесната арена".
Проверете кога е следващата свободна дата в календара!