Какво можем да научим за лидерството от Джак Спароу?


Въпреки репутацията им на кръвожадни и безпощадни морски разбойници, пиратите всъщност са управлявали корабите си изненадващо справедливо и прогресивно. Ето 3 урока, които всеки лидер може да научи от Джак Спароу и компания.



Уроци по лидерство от капитан Джак Спароу


Капитан Джак Спароу, изигран от Джони Деп, е симпатичен мошеник, който може да смени страните в битката за миг, но винаги успява да се озове откъм "добрите". Той е очарователен и изкусен измамник, чиято уста лесно може да го спаси или да го вкара в беда.


Естествено, шеметният капитан е измислен персонаж. Единственият реален пират от Карибската сага е злодеят Черната Брада, който действително е кръстосвал водите около южните американски щати през 18 век и е карал морските екипажи да треперят, само при споменаване на името му. Историците, обаче, свързват това име освен с нападения и погроми, с ефективно и вдъхновяващо командване.


Пиратите, оказва се са изненадващо напредничави и интелигентни в лидерството. Ето 3 полезни урока, които можем да вземем от тях!



1. Равнопоставеност и право на глас.

По онова време търговските кораби били плаващи диктатури. С благословията на собственика на кораба, капитанът се отнасял към екипажа како робовладелец. Боят и гладът били нещо нормално, несъгласието се наказвало като бунт.


Пиратите, напротив, практикували революционна форма на демокрация. Капитанът на кораба се избирал с пряко гласуване. А за да поддържат мира на кораба и да предотвратяват бунтове, пиратите поставяли ограничения за неговата власт. Всеки член на екипажа гарантирано имал думата в решенията на кораба. Всичко се подлагало на гласуване: в каква посока да поемат, кой кораб да нападнат, какво да правят с пленниците. С достатъчно гласове екипажът можел не само да понижи или уволни капитана, но и да го изхвърли в морето или да го изостави на безлюден остров (о, бедни Джак Спароу!). Пиратите избирали и интендант, чиито основни задължения били да урежда споровете и разпределя плячката, но най-вече да бъде спирачка за абсолютната власт на капитана.


Тези правила важели през цялото време, освен в битка. Тогава капитанът поемал пълното командване.


2. Чувството за принадлежност е мощен мотиватор.


Всеки пират можел да подаде жалба и оплакване, без да се страхува от отмъщение, тъй като членовете на екипажа били защитени от „кодекса“ - по същество конституция, изготвена за всеки кораб. Тези правила се приемали демократично и изисквали единодушно съгласие преди поемането на нов курс. Кодексът определял правата и задълженията на екипажа, принципите за решаване на спорове. С него се въвеждали дори бонуси, стимули и нещо като застраховки, които да гарантират смелостта в битките и да компенсират ранените пирати. Кодексът давал на всички членове на екипажа усещане за лична инвестиция. Те чувствали, че действията им имат значение.



3. Важни са уменията и отдадеността, а не произходът и предисторията.


Пиратите били от различни раси, религии и етноси, които в открито море се превръщали в консолидирана общност. Въпреки че робството било нещо обичайно на сушата, в морето чернокожите пирати имали право на глас, на равен дял от плячката, можели да носят оръжие и дори да бъдат избрани за капитани. Хората на борда се оценявали по техните умения и упорит труд; произходът, полът и цветът на кожата били без значение.



Изводът: Корабът на Джак Спароу със сигурност е по-прогресивен и справедлив от американското или английското общество по онова време.



Ще ви изберат ли за пиратски капитан?


Без значение каква е нашата професионална сфера или роля, всички ние сме изправени пред избор как да ръководим и какви отношения ще създадем в нашите екипи, организации и компании. Можем да размахваме поста си като аргумент да власт, да изтъкваме собствените си постижения или да налагаме волята си с крясъци.

Или можем да изберем пътя на Джак Спароу и да гарантираме, че всеки човек от екипа „ще има равен глас във важните решения“ - както гласи първата точка от пиратския кодекс. Можем да се стремим да дадем на всеки човек усещане за лична инвестиция в успеха на отдела, организацията или компанията. Можем да погледнем отвъд пола, етническата принадлежност и "връзките", за да наградим уменията и трудовата етика.


"Дали съм капитанът, когото екипажът ми би избрал за лидер?"

Задайте си този въпрос. И знайте, че когато собствеността както върху идеите, така и върху проблемите е споделена, хората и организациите процъфтяват.


Пиратските капитани са се стремили да удовлетворят екипажите си. Разбирали са, че трябва да спечелят доверието на своите хора. Климатът на работното място би бил значително по-различен, ако си задаваме всекидневно въпроса: "Аз ли съм капитанът, който моят екипаж би избрал за свой лидер днес?" Той е мощен регулатор, който ще ви помогне да концентрирате внимание и енергия в създаване на общност и условия, в които екипажът ви да процъфтява, да оцелява в битки и да е способен на завоевания.


 

Готови ли сте да бъдете капитан на своя кораб? Ще оценя уменията ви и ще ви помогна да ги надградите!

Имате допълнителни въпроси? Да поговорим!


31 преглеждания

Подобни публикации

Виж всички