Нека ви издам една тайна на телевизионното водене! Можете ли да познаете кой водещ е бил репортер и кой директно е "спуснат в телевизора" като говорител? Аз мога - по въпросите. Репортерът задава въпроси така, че да излъчи най-добрия отговор. Той не мисли за себе си - как да изпъкне, дали изглежда умен, дали е твърде остър, или твърде мек, как да впечатли събеседника и публиката си. Репортерът знае, че когато изгасне червената лампичка на камерата, ще бъде съден по това дали е получил ясен, точен и интересен за зрителите отговор. Противният случай вероятно ви е правил по-силно впечатление: водещият, който не е бил репортер, е склонен да задава становища, а не въпроси, като през цялото време се стреми да блесне. И обикновено получава едносричен отговор. Това е слаба журналистика и силно его. В телевизионното водене, както във всякакъв вид лидерство, да бъдеш агресивно концентриран в себе си и да оставиш егото си да замъгли професионалните рефлекси може да доведе до грешки, някои от които непоправими - защото, както гласи вътрешноведомственият хумор, ефир и бой не се връщат.
В контекста на лидерството егото и авторитаризмът, в който то обикновено се изражда, означават демотивация и загуба на последователи, партньори и служители.
Ето защо:
1. Егото и авторитаризмът са предпоставка за лоши решения.
Стремежът да изтъкнат и наложат своето АЗ кара много лидери да взимат прибързани или необмислени решения. В напрегнати моменти егото може да ви накара да действате безразсъдно, само за да задоволите нуждата си да покажете, че вие командвате и да демонстрирате контрол.
Такова поведение кара другите да ви възприемат като "натегач" - някой, който иска бързо да се издигне, но има твърде малък или дори никакъв оперативен опит. В най-добрия случай ще ви сложат етикет "неопитен", в най-лошия - "некадърен". Това вероятно ще ви провокира да влошите още повече положението си като реагирате (емоционално), вместо да отговорите (логично).
Твърде голямото его може да ви накара да вземете необмислени решения и в крайна сметка да ви направи по-малко ефективен лидер.
2. Егото ви кара да приемате всичко твърде лично.
Добрите лидери разбират, че не всичко е за тях. Те притежават емоционална интелигентност и специфични умения за комуникация, които им помагат да се ориентират в сложни ситуации, взаимоотношения и преговори. И си дават сметка, че понякога хората им противоречат или не се съгласяват с тях в името на по-голяма цел, а не защото искат да им навредят и да им правят напук.
Ако имате прекалено голямо его и приемате нещата твърде лично, ще реагирате агресивно или снизходително в такива случаи. А това ще накара и екипажа, и пасажерите да напуснат вашия кораб. Въпрос на време е.
Как можете да станете по-ефективен лидер?
Изберете обучение, с което да усъвършенствате лидерските си умения!
3. Егото и авторитаризмът омаловажават другите.
Имали ли сте някога шеф, който първи си приписва заслугите за успеха на екипа и още по-бързо хвърля вината върху някой дру при проблем? Не е много вдъхновяващо и мотивиращо, нали?
Доброто лидерство се случва, когато осъзнаете как да привличате хората към каузата си и да ги окуражавате да ви следват. Това не става с себеизтъкване, нито с обвинения. Не си приписвайте заслугите за победите. Поемете отговорност за пораженията. Насърчавайте хората да ви следват като забелязвате и отбелязвате усилията им. Това е лесен начин да ги привлечете на своя страна ако в бъдеще се появят изпитания.
4. Егото проваля емпатията.
Имам предвид тактическата емпатия - използването на съпричастността като стратегически инструмент за получаване на повече информация и постигане на по-добри резултати. Обръщам ви специално внимание на тази тактика, защото съм я виждала да работи в най-предизвикателните обстоятелства.
Един добър лидер би използвал стратегическа емпатия през цялото време. Това означава да не се държите ид а не говорите така, сякаш знаете всички отговори (а на практика не ги знаете!). Ако оставите егото да се намеси в дадена ситуация и не използвате тактическа съпричастност, може да последват лоши неща.
Например, казвате на хората си (служители, последователи или партньори) да направят нещо и те логично ви питат: "Защо". Вашият отговор е някаква форма на: "Защото ви казвам". Това е най-бързият начин да получите отказ.
Обърнете ситуацията. Ако използвате тактическа емпатия ще покажете, че сте загрижени за въздействието, което искането ви ще има върху другите.
Научете какво представлява техниката "Тактическа емпатия" и как да я използвате използвате за по-ефективна комуникация!
Да се върнем да горния пример. Един от възможните отговори на въпроса "Защо да го направя?" е "Разбирам, че идеята е нова и предизвиква подозрения. Давам си сметка, че искам много от вас. Но този проект/идея/задача ще ни изведе в много по-силна позиция и всички ще имаме полза (посочете каква).
Хитрина: Успешните водачи не са лишени от его (защото това само по себи си е оксиморон), но съумяват да го държат под контрол и да се радват на по -добри резултати поради това.